При медикаментозното лечение се цели намаляване на болката, възпалителния процес и кървенето. Използват се унгвенти и кремове за външно приложение (при външни хемороиди), като особено ефективни са препаратите, съдържащи хепаринови деривати. Тези препарати обикновено се нанасят в тънък срой около ануса. При вътрешни хемороиди медикаментите се въвеждат посредством пръст или специално приспособление, приложено в опаковката.
Активните съставки могат да бъдат:
- Обезболяваща съставка - Лидокаин, Прокаин, Бензокаин, Тетракаин
- Вазоконстриктори (съдосвиващи средства) - адреналин и други.
- Противовъзпалителни медикаменти (антисептици) - те потискат растежа на бактерии и други микроорганизми.
- Кортикостероиди и др.
На оперативно лечение подлежат по-тежките случаи, като показанията за хирургично лечение са следните:
- Неповлияващи се от консервативно лечение хемороиди;
- Трета степен на хемороиди;
- Анемия, поради хеморагии;
- Тромбози на хемороидални възли;
- Често възпаляващи се възли;
- Секретиращи възли с анално разчесване.
Съществуват различни видове дадикални операции:
- на Милигън;
- на Паркс;
- с автоматичен съшивател на Лонго;
- екстирпация;
- електро- и лазеркоагулация;
- криохирургия (чрез ниски температури) – използват се ниски температури за запушване на кавернозните телца в хемороидалните възли;
- склеротерапия – инжектират се склерозиращи агенти (фенол, хинин-урея и др.) в основата на хемороидалните възли, при което се прекъсва кръвният ток към тях. Ефектът при тази процедура обаче е временен.

При първи оплаквания от единични възли първа степен, профилактиката на заболяването включва промяна в начина на хранене и начина на живот:
- прием на повече плодове и зеленчуци, влакнини - има за цел подобряване на консистенцията на фекалните маси и моториката на дебелото черво;
- прием на ядки, семена;
- витамин С, силициев двуокис и флавоноиди, които укрепват стените на вените и ги правят по-еластични;
- поддържане на добра лична хигиена;
- минимален престой върху тоалетната чиния;
- използване на специални „клекала”, целящи изправянето на т.нар. аноректален ъгъл – по този начин се улеснява изхождането под действие на гравитацията, при което се намалява напрежението, обусловено от коремната преса. Това представлява най-физиологичната форма на дефекация.
